Темата е написана като реферат от Елица Дойчинова Христова (Химикотехнологичен и металургичен университет-София Катедра: Биотехнологии)

Едно от основните свойства на живите организми е да се изменят непрекъснато, да придобиват нови белези. Това свойство се нарича изменчивост. Някои от тези белези се запазват и се предават в потомството- генетична изменчивост. Други имат временен характер, не се унаследяват и често възникват като резултат от конкретни въздействия в околната среда- фенотипна изменчивост или модификационна изменчивост. Генотип се нарича съвкупността от всички гени в един организъм. Фенотипът е резултатът от взаимодействието на генотипа и средата, или фенотип е съвкупността от всички външни (проявени) белези. Модификациите (проявите на модификационна изменчивост) имат приспособителен характер и често са свързани с мащабни промени в организмите, но те не са неограничени. В генотипа на всеки организъм са заложени т.нар. норми на реакция, които поставят и границата между фенотипните и генотипните изменения. Бактериите са голяма група микроорганизми, към която спадат много видове, и е невъзможно да се изведе обща зависимост за причините за възникване на модификациите. Най-общо причините са следните: ·        Промени в състава на хранителната среда; ·        Промени в температурата на развитие; ·        Наличието на определени вещества в околната среда (най-често- антибиотици). При различните видове бактерии модификациите засягат различни белези: ·        Големината и формата на бактериалните клетки: те могат да бъдат силно удължени или много къси-почти коковидни. Тези форми се наричат инволутивни. Пример: Интересно е влиянието на пеницилина върху клетъчната стена на Bacillus cereus. Наличието на пеницилин в средата възпрепятства свързването на малки пептидни вериги в пептидогликан. При Bacillus cereus това води до удължаване на клетките и забавя тяхноте делене.
(Фиг1) На фигурата в ляво са показани нормалните форма и размери на клетките, на дясната фигура са показани клетки, третирани с пеницилин. ·        Подвижността на бактериите: Доказано е, че антибиотиците намаляват подвижността на бактериите, но има и редица други вещества, чието присъствие в средата оказва такова влияние. Такова вещество например е танинът- той намалява подвижността на патогенните бактерии в стомашно-чревния тракт при човека. Това се дължи на специфичното му взаимодействие с флагелина, който изгражда флагелите. ·        Цвета на бактериалните култури: Azotobater chroococcum образува безцветни колонии при pH= 4,5-5, при pH=6,5-7 бактериите синтезират кафява субстанция ·        Формата и големината на колониите. Бактериалната маса образува колонии. Колонията представлява съвкупност от бактерии от един вид с общи фенотипни белези. Различават се три основни вида колонии: 1.      S-колонии (smooth- гладък). Тези колонии имат формата на капка вода, имат гладки краища. Бактериите, образуващи S-колонии, размътват средата равномерно. Патогенните бактерии с S-колонии са причинители на тежки заболявания. 2.      R-колонии (rough- назъбени). Тези колонии имат краища с назъбена, разклонена форма. При култивиране в течна среда те дават утайка по стените и дъното на епруветките. R- формите обикновено са апатогенни. 3.      М-колонии (мемукоидни –слузести).  Преминаването на един вид колония в друг се нарича дисоциация. Дисоциацията също се отнася към модификациите.   Пример: Интересна е дисоциацията на Lactobacillus Bulgarikus. Дисоциацията при този вид се дължи на промени в температурата. При посевки на LactobacilusBulgarikus върху carrotliverbroth при 37˚С се наблюдават т.нар. смесени колонии. Направени са посевки на бактерията, които са инкубирани при съответно 24,5˚С, 37˚С и 48˚С. От тези колонии са правени разсевки както селедва: 24,5˚С- на всеки три дни; 37˚С- на всеки 12 часа и 48˚С- на всеки 24часа. След седмото пренасяне са отчетени следните резултати:   Таблица1

S-и R- колониите на Lactobacillus Bulgaricus имат следния вид:


(Фиг. 2) Горе ляво е представена R- колония, в средата- S-колония, в дясно-смецена. На долните снимки са представени различни типове смесени колонии, проявили се в изследването като междинни форми.   При оцветяване на S-и R- дисоцианти с метиленово синьо се наблюдават различия в морфологичната структура на бактериите. R- бактериите обикновено са свързани в дълги верижки, съдържащи пет или повече клетки, като броят на клетките се увеличава с увеличаване на температурата. S- бактериите се срещат само в къси верижки- две до четири клетки, и броят им не се увеличава, независимо от температурата.     Към модификациите се отнася и физиологичната адаптация на бактериите. Тя се проявява само при определени условия. Типичен пример за физиологична адптация са фотохетеротрофните бактерии.   Пример: Бактериите от род Rhodopseudomonas (пурпурни несерни бактерии) при наличие на слънчева светлина използват неорганични вещества и светлината, за да синтезират органични вещества. При отсъствие на светлина те използват органични съединения, за да си набавят енергия.   Смята се, че бактериите съществуват от 3,5 млн. Години. Основно значение за оцеляването им през този дълъг период от време са имали техните способности да се адаптират към условията на средата чрез генотипни и фенотипни измененя.             Голямо значение за съвременната биотехнология имат генотипните изменения при бактериите, но и модификациите намират широко приложение- във фармацията за производство на антибиотици и други вещества, в агрономията- за контрол на вредителите и обогатяване на почвите и др.

triabva mi ne6to za bakteriite.

em gore dolu

tova koeto pi6e tuk e mnogo dobre izrazeno i vagno.to sadarga informatsiya za ne6ta koito sa nevidimi za neovorageno estestveno 4ove6ko oko!Dori sa izlogeni snimki na tezi miniaturni organizmi na himiyata!!!:):):)!!!

(finger)(finger)!!!

трябват ми причини за появата на вредителите